Добрият пример: Изложба в Археологическия образова през един предмет

Изложба с един предмет – този подход предлага Регионалният археологически музей с изложба, открита преди седмица в една от залите на сградата. Малка клинописна плочка, попаднала в колекцията на музея е показана, заедно с набор образователни текстове.

Представената клинописна плочка е „фискален документ“, който удостоверява предаването на три овце като данък. Накратко е разказана историята за клинописните плочки като цяло, за културната и политическа среда, в която е създадена тя. Представена е и информация как плочката, оригинално от земите на Месопотамия, е попаднала на необичайно място като Пловдив. Предложен е и малък интерактивен момент, в който всеки може да отговори на листче на зададен от музея въпрос.

Изложбата е един от добрите примери в Пловдив – най-вече с с генералната идея за „изложба с един експонат“. Концепцията не е нова в световен мащаб, но е свеж полъх в града. Идеята дори вече бе представена в Казанлък, където местната Художествена галерия отвори „Музей на една картина“.

Идеята е широко разпространена в световната практика от повече от 15 години. Кураторите се аргументират с рационални аргументи, като по-малки разходи за представянето на един експонат, спрямо стотици; но и с по-концептуални аргументи: по този начин зрителят може действително да се фокусира и задълбочи върху предмета или картината. Изследвания са проследили колко повече време хората действително разглеждат картина, представена самостоятелно в изложба спрямо бързото формално обхождане, когато са представени десетки.

Добрият изложбен дизайн и съвременното представяне са практика за временните изложби в Археологическия музей в последните години, но трябва да се подчертае самата идея за пробване на нещо ново. Идеи за подобрение винаги може да има – например можеше да има повече акцент върху „интерактивната“ част. Можеше да ни се предложи сами да се опитаме да си направим надпис върху глинена плоча; или поне да ни се покаже по-детайлно кой символ какво представлява. Да се опитаме да напишем нещо с клинописни символи. Или пък малко по-задълбочен разказ за самия клинопис – колко време се е използвал, от кои цивилизации, колко близо е стигал до Балканския полуостров.

Но това са детайли, сравнени с генерално положителния пример фона на масовите изложби в Пловдив с просто подреждане на картини – дали в изложби или направо в постоянни експозиции – или печатане на винили с изображения, които не представят нова информация, преповтарят отново и отново предъвкани хиляди пъти теми.